Когато става въпрос за здравето на нашите деца винаги ставаме много чувствителни. Във всяко едно отношение, повярвайте ми.
В следващите редове ще ви разкажа челния си опит, като родител със здравнината система.
Още в началото искам да уточня – не правя реклама на никой, не искам да злепоставям никой, просто разказвам лично преживяване, възмущение и надежда.
Големият ми син (на 9 години) няколко дена получаваше болки в коремната област. След като няколко дена се опитвах с мойте познания да реша проблема му, се оказа, че болката ту, изчезва ту се показва. Направих консултация с неговия личен лекар. Направихме кръвни и уринни изследвания. Нищо специфично. Макар и по-добре на четвъртия ден, реших, че за спокойствие е редно да направя консултация с детски гастроентеролог. До сега не ми се беше налагало да търся подобен специалист и реших да започна с кратко проучване в интернет. Оказа се, че спешен детски кабинет има в болница Пирогов. Това означава, че ако има съмнения за апандесит (което не беше изключено от личния ни лекар) там е мястото. Нашия случай, обаче, не беше за там. Открих детски специалисти в държавна и частна болница за не спешни случай. По ред причини реших, че ще проверя в държавната. Тя има и поликлинична част. Звъннах на централата, избрах си номера на гастроентерологичната секция. Идеята ми беше да разбера има ли начин да заведа детето на другия ден сутринта и то да бъде прегледано от подходящ специалист. Госпожата, която отговори (не знам лекар ли е, сестра ли е или обикновен администратор) ми обясни да вляза в сайта superdoc, да си избера лекар и да си запиша час. Думите
„Изберете си лекар от сайта“
силно ме впечатлиха. Как да си избера лекар от сайта? По какви критерии да го оценя – по снимка, по биография, по какво? Естествено, госпожата не отговори на въпроса, който най-много ме интересуваше. И ме „помоли“ да я оставя на мира. Пречех й!
Въпреки ядът от непрофесионалното отношение на госпожата реших да 
посетя въпросния сайт. Останах приятно изненадан. Всъщност superdoc.com е цяла платформа. С нея може да се намери лекар в дадена специалност, да се види съкратена автобиография, работно място, работно време, свободни часове, цена за преглед, да се запише час и мнения на пациенти. Това е страхотно място, ако знаеш кой лекар търсиш и имаш време да изчакаш.
В моя случай, от наличните детски гастроентеролози в superdoc.com, трябваше да се изчака между 10 и 30 дни. Прецених, че това не ме устройва, защото детето се подобрява и с отдалечаване на консултацията във времето тя се обезмисля. Помислих малко и се сетих за Поликлиника България. Тя обединява групува практика „Моят лекар“ и „Първа Детска Консултативна Клиника“ (ДКК1). Познавам ги от няколко клиенти в аптеката. Всички те са изказвали позитивни отзиви от там.
Реших да проверя какво е пложението. Обадих се на телефона от 
техния сайт. Посрещна ме учтив глас. Бързо ми направиха справка за детски гастроентеролог и свободните часове. За съжаление отново трябваше да се чака. Набързо премислих, че може би е по-правилно да направя първо консултация с педиатър. Все пак симптоматика може и да не е свързана със стомашно-чревния тракт (може да е от бъбреци, например). Веднага ми казаха кой лекар е на работа на другия ден и какви са свободните часове. Избрах удобно за мен време служителката си записа данните на детето, обясни ми каква е цената на прегледа, каква е процедурата и къде мога да паркирам в района (в София това си е проблем). Вежливостта и бързината на обслужване ме впечатли.
На другия ден отиваме с детето в Поликлиника България. Първото ми впечатление беше
„Това място е много чисто, подредено и свежо. Личи си, че е правено с желание и мисъл за пациентите“
и това е още преди да сме тъгнали към кабинета.
Регистриха ни и тръгнахме към кабинета. Докторката ни чакаше още в кор
идора (бяхме точни за записания час). Усмихната с безупречна униформа. Посрещна ни с името на детето, без чакане и губене на време. Много спокойно и търпеливо извърши прегледа, обсъдихме следващите стъпки и нужните мерки. Не съм се представял като фармацевт и въпреки това докторката отговаряше със спокойствие и внимание на всички мой въпроси. Детето се чувстваше добре, без да се притеснява. Обстановката беше безупречна. Тъй като бяхме в дестката секция целият интериор беше съобразен с малките пациенти.
Накрая получихме документ за прегледа (попадал съм на места, на които си го спестяват) и напечатана рецепта (а не колегите да се чудат какво е изписано). Плащането става на отделна каса – докторът не си „цапа“ ръцете с пари. И си тръгнахме. Детето доволно, че няма сериозен поблем. Аз също доволен и от факта, че всичко протече без излишно губене на време (чакане, тичане от кабинет в кабинет, нервиране от грубо отношение).
По пътя към вкъщи си мислех:
И на първото място и на второто работят с деца. Самите деца изискват внимание, търпение и мило отношение. Всеки родител е много докачлив за всичко, когато става на въпрос за детето му и още повече, когато то е болно. И на едното място работят хора, които би трябвало да го знаят това и на другото. Обаче на първото с двуминутния телефонен разговор ме отказаха дори да си посиля да отида там, а на второто ме накараха да направя тази статия. Защо е така? Нямам отговор. В крайна сметка никой не е задължил хората да работят на едно или друго място (ако оправданието е в заплатите).
Всъщност тази статия написах с едничката цел да покажа, че има хора, които искат да помогнат. Те са като бяла лястовица сред другите, на които „пречиш“ да си гледат работата. Нека да даваме повече гластност, уважение и благодарност на подобни добри примери, каквито са superdoc и Поликлиника България. А лошите, просто ще бъдат забравени…
Споделил личните си прежвявания:
Христо Кръстев, магистър-фармацевт
Споделете, ако ви е харесало!
Така нашият труд ще бъде полезен на повече хора и това ще му придаде смисъл 
Тази статия е написана без комерсиални помисли или продуктово позициониране.
Може да се консултирате с нас на e-mail [email protected] или Messenger.