Пазарът на продукти за здравето постоянно се разраства. Има категории, в които се конкурират десетки продукти. В последно време се получава така, че с еднакви съставки има едновременно лекарствен продукт и хранителна добавка. Повечето хора си мислят, че щом е хранителна добавка той е по-безопасен.
В следващите редове ще се опитаме да отговорим на въпроса така ли е.
Какво е определението за лекарство?
Определението за лекарство е дадено в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:
Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Лекарствен продукт в хуманната медицина е:
1. всяко вещество или комбинация от вещества, представени като притежаващи свойства за лечение или профилактика на заболявания при хора, или
2. всяко вещество или комбинация от вещества, които могат да бъдат използвани или прилагани на хора с цел:
а) възстановяване, коригиране или промяна на физиологични функции чрез фармакологично, имунологично или метаболитно действие, или
б) поставяне на медицинска диагноза.
(2) Вещество е всяка материя, чийто произход може да бъде:
1. човешки (човешка кръв, човешки кръвни продукти и други);
2. животински (микроорганизми, животински органи, екстракти, секрети, токсини, кръвни продукти и други);
3. растителен (микроорганизми, растения, части от растения, растителни екстракти, секрети и други);
4. химически (елементи, природни химични материали, синтетични или полусинтетични вещества и други).
Като отделни видове са обособени:
- традиционни растителни лекарствени продукти
- хомеопатични лекарствени продукти
Законът определя на какви изисквания трябва да отговарят всички лекарства в България:
Чл. 2. Този закон има за цел да създаде условия, които осигуряват пускане на пазара на лекарствени продукти, които отговарят на изискванията за качество, безопасност и ефикасност.
Контролът върху лекарствата се осигурява от ИАЛ (Изпълнителна Агенция по Лекарствата), която е под контрола на Министерство на Здравеопазването.
Хранителните добавки от друга страна се регулират от Наредба 47/2004.
Те са под контрола на Българската Агенция за Безопасност на Храните.
Ето линк към брошура на БАБХ по темата с хранителните добавки.
Определението за хранителни добавки от наредбата е:
Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2007 г.) С тази наредба се определят изискванията към хранителните добавки.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Хранителните добавки се предлагат на пазара като храни, представят се като такива и достигат до крайния потребител само предварително опаковани.
Чл. 2. Наредбата не се прилага за продукти, регулирани по смисъла на чл. 3 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Хранителни добавки означават храни, които са предназначени да допълват нормалния хранителен режим и които представляват концентрирани източници на хранителни вещества (витамини и минерали) или други вещества с хранителен или физиологичен ефект.
Тези вещества, самостоятелно или в комбинация, са дозирани под формата на капсули, дражета, таблетки, хапчета, пакетчета с прах, ампули, шишенца с капкомери и други подобни форми на течности и прахове, които са предназначени да се приемат в малки премерени количества.
И след скучната терминология нека минем към
Разлики между хранителни добавки и лекарства
Лекарствата се контролират от фирмите производители И от ИАЛ (и аналогичните му европейски органи). За да бъде един продукт лекарство, той трябва да докаже, че е ефикасен, безопасен и качествен.
Освен качествата на лекарствата към тях се опражнява контрол и на цената. Всяко лекарство има регистрирана пределна цена, над която не може да се продава. Тази цена се заявява от фирмите производители и техните представителства в България.
Лекарствените продукти не могат да се рекламират свободно. Дори лекарствата без рецепта преди да пуснат реклама към масовата публика, тя трябва да бъде одобрена по специална наредба от ИАЛ.
Хранителните добавки от друга страна се контролират от фирмите производители. Контролът от страна на БАБХ основно е по отношение на етикетирането.
Цените на хранителните добавки са свободни и не подлежат на контрол и регулация.
Хранителните добавки могат да се рекламират, стига в рекламата да не се приписват лечебни свойства.
Поради последните две причини повечето фирми предпочитат свойте продукти да ги регистрират като хранителни добавки.
Ето няколко примера на хранителни добавки, които имат еквиваленти като лекарства:
- Гинко Билоба – екстрактът на растението Гинко билоба (Ginkgo biloba) е с доказани свойства по отношение на паметта и циркулацията на кръвта. Лекарственият продукт е Тебокан (Tebokan), а хранителни добавки са – ГинкоПрим (GinkoPrim), Акутил (Acutil), Селеногин (Selenogin) и много други.
- Мелатонин – мелатонинът е природен продукт, който влияе върху циркадните ритми на организма. Основното му приложение е да улесни и поддържа заспиването. Прототип е лекарството Circadin (вече не се предлага в България). Циркадин съдържа 2 мг мелатонин и се отпускаше с рецепта. Хранителни добавки с мелатинин са много (Адифарм, Амброз и други) и количеството мелатонин в тях варира от 1 мг до 10 мг.
- Ехинацея – екстрактът от ехинацея (Echinacea spp) има изразено свойство да стимулира имунната система. Лекарство с ехинацея са капките на д-р Тайс. Интересното е, че те могат да се прилагат при деца НАД 12 години. Това ограничение не важи за хранителните добавки съдържащи екстракт от ехинацея.
Заключение
Не може да се изтъкнат предимстна на хранителните добавки спрямо лекарствата, когато те имат еднакъв състав. Със сигурност хранителните добавки не са по-безопасни от лекарствата.
Не може да се каже и, че хранителните добавки са с по-лошо качество от лекарствата. Просто техният контрол е оставен на съвестта и реномето на произвеждащата ги компания.
Това което е сигурно е, че за да бъде един продукт лекарство, то той трябва да бъде
ефикасен, безопасен и качествен
За да не изпускате тази и други интересни статии може да се абонирате за нашия месечен бюлетин от линка отдолу 👇
реклама