За повечето хора понятията нежелани лекарствени реакции (НЛР) и странични ефекти са синоними.
За хората с медицинско образование, обаче, това не е точно така 🙂 В следващите редове ще се опитам да ви обясня разликите, защо е важно да съобщавате за НЛР и как може да го направите.
НЛР = Страничен ефект?
Първо ще започна с това какво са НЛР и странични ефекти. Страничният ефект е този ефект, който се причинява от лекарството, различен от основният лечебен ефект. Например най-популарните лекарства за алергия (т.нар. антихистамини) имат страничен ефект, който се изразява със сънливост. Някои лекарства от тази група имат толкова силно изразен такъв страничен ефект, че се използват като съностворни. Историята на фармацевтичния бизнес познава и други случаи, когато регистриран страничен ефект успява да се превърне в основен (един от най-популарнияте случай е Viagra).
НЛР са ефекти, причинени от лекарствата, които не са желани. В горепосочения пример, когато прилагаме лекарството за намаляване на обрив, успиването на пациента е и НЛР. Ако обаче имаме невродермит страничният ефект на успокояване е търсен и той не се тълкува като НЛР.
За НЛР се приема и липсата на ефект. Това е нещото, в което е обвинявана хомеопатията, но това е въпрос за друга тема 😉
Може би ще Ви бъдат полезни следните статии от нашия блог:
Защо е важно да съобщаваме за нежелани събития?
НЛР могат да бъдат с различна тежест и честота. Също така могат да са специфични за различни групи хора (например да се наблюдават само при хора от афроамериканската раса). Голяма част от НЛР се установяват в рамките на клиничните проучвания преди пускането на лекарството на пазара. Има, обаче, такива НЛР, които са толкова редки, че не могат да се наблюдават в рамките на тези проучвания. За да бъдат установени трябва огромен брой пациенти. Също така в рамките на контролираните клинични проучвания се установява една честота на НЛР, но в реални условия (след пускането на пазара) тази честота се конкретизира (потвърждава или коригира).
Именно тук идва същността на системите за съобщаване на НЛР. Изключително важно е да се съобщава за всяка НЛР, която се смята за свързана с приема на даден медикамент. Първо така може да се открие нова, не наблюдавана до момента реакция, и второ така може да се установи по-точно колко често се наблюдава всяка нежелана реакция. В историята има не малко медикаменти, които са спрени или ограничени за употреба, след съобщаване на НЛР (например Vioxx, Osseor и други).
Трябва да се отбележи, че нежеланите реакции наблюдавани извън клинични проучвания трудно могат да се свържат с употребата на точно определено лекарство. Причина за това, е че пациентите не се наблюдават постоянно от лекар (както е в клиничните проучвания). Също така пациентите може да приемат множество допълнителни продукти – хранителни добавки, лекарства без рецепта и други. Всичко това затруднява установяването на връзка между едно лекарство и нежелан ефект.
България и системата на жълтата карта
В България органът, който събира информация за нежелани реакции е Изпълнителната Агенция по Лекарства (ИАЛ). Тя е изготвила специални формулари (наричат се още жълти карти), които се попълват с цел сигнализиране за НЛР. Сигнали могат да подават медицински специалисти (лекари, фармацевти и други) и обикновени граждани. Информацията, която се събира е анонимна. Тя се обобщава и предоставя на Европейската Агенция по Лекарствата (EMA) и на фармацевтичните фирми. Е, разбира се може и наблюдаваната НЛР да се окаже, че не е резултат от предполагаемия медикамент (както обяснихме в предходния абзац). За това принципът на Мечо пух е валиден и тук:
Колкото повече, толкова повече!
Електронен формуляр за съобщаване на НЛР може да се намери тук.
Описанията на лекарствата в интернет аптека bglek.com включват призив за съобщаване на НЛР и линк към формуляра на ИАЛ.
Изготвил статията за вас:
Христо Кръстев, магистър-фармацевт
Споделете, ако ви харесва!
Така нашият труд ще бъде полезен на повече хора и това ще му придаде смисъл 🙂
Тази статия не предлага лечение, не поставя диагнози и не отменя личната консултацията с лекар или фармацевт!
Може да се консултирате с нас на e-mail [email protected] или Messenger.
Статията е написана без комерсиални помисли или продуктово позициониране.