В един свят на антибактериална война, кой би помислил, че можем да се възползваме от ползите на бактериите? Живите микроорганизми, открити в киселото мляко и други ферментирали храни, могат да спомогнат за подобряване на бактериалната среда на тялото ви. Тези микроорганизми се наричат пробиотици, което означава „за живот“.
Все повече и повече хора използват пробиотични продукти за лечение или подобряване на заболявания или за поддържане на цялостно благосъстояние. Всъщност доклад от 2017 г. предвижда прогнозни годишни продажби на пробиотични добавки да достигне до 17,4 милиарда долара до 2027 г.
Какво правят пробиотиците?
Тялото ни е дом на смесица от добри и лоши бактерии. Те са почти навсякъде – устата, червата и кожата. Пробиотиците могат да помогнат за:
- подобряване на имунната функция
- защитават от враждебни бактерии, за да предотвратят инфекциите
- подобряване на храносмилането и усвояването на храната и хранителните вещества.
При нормални или „балансирани“ условия приятелските бактерии в червата превъзхождат неприятелските. Пробиотиците могат да действат като полезни бактерии, които създават физическа бариера срещу неприятелските бактерии.
Пробиотиците също могат да помогнат за компенсиране на бактериалния дисбаланс, причинен от приемането на антибиотици. Антибиотиците убиват и добрите бактерии заедно с вредните, често последвано от газове, спазми или диария. Потенциалните ползи от пробиотиците са наблюдавани при лечението или предотвратяването на много състояния като диария, синдром на раздразнените черва, улцерозен колит и болестта на Crohn.
Пробиотиците могат да помогнат за разграждането на протеини и мазнини в храносмилателния тракт – ценна полза при бебета, малки деца или пациенти, които се нуждаят от по добро усвояване на хранителни вещества при заболяване.
Къде се съдържат пробиотици?
Ферментиралите или култивираните млечни продукти са основен източник на пробиотици. Други източници на пробиотици включват
- Японската подправка мисо
- кефир
- соеви напитки
- туршия
- кисело мляко.
Бактериите или се срещат естествено в тези храни, или са добавени по време на приготвянето. Пробиотиците също се предлагат като хранителни добавки в капсули, таблетки или прахообразни форми.
Ето най-често срещаните щамове на пробиотиците:
- Lactobacillus acidophilus
- Lactobacillus bulgaricus
- Lactobacillus casei
- Lactobacillus gasseri
- Lactobacillus plantarum
- Bifidobacterium bifidum
- Bifidobacterium lactis
- Bifidobacterium longum
- Enterococcus faecium
- Saccharomyces boulardii
Имайте предвид, че за да може киселото мляко да се счита за пробиотично, то трябва да съдържа един от посочените по-горе щамове. Всички кисели млека са богати на щамовете Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.
Търговците на храни са открили нова ниша с пробиотични храни, които включват
- Пробиотични зърнени храни
- барчета
- соево мляко
- извара
- сметана
- бебешки храни.
Ползите им обаче могат да се основават само на предварителни научни изследвания.
Необходими са повече изследвания, за да се види дали благоприятните ефекти на пробиотичните бактерии са еднакви, когато са обработени или добавени към хранителните продукти. Лиофилизираните пробиотици могат да преживеят преминаването през червата, ако се подготвят и съхраняват правилно. Топлината често убива живите активни култури.
Трябва ли да започнете да приемате пробиотици?
Руският микробиолог Ели Мечников (1845-1916 г.) е първият, който свързва големи количества ферментирали млечни продукти с добро здраве и дълголетие на българите през 1907 г. Той предполага, че организмите, произвеждащи киселина във ферментиралите млечни продукти, да предотвратят това, което той нарича „замърсяване“ в дебелото черво. Той вярвал, че ако се приемат редовно, тези храни могат да доведат до по-дълъг, по-здравословен живот. Една версия на Стария завет дори приписва дългия живот на Авраам – 175 години – на „консумацията на кисело мляко“. Продуктите от ферментирало мляко може да са били използвани и за лечение на заболявания на храносмилателния тракт по време на римско време.
Научната общност е съгласна, че има потенциални ползи за здравето при консумирането на храни с пробиотици. Необходими са обаче повече изследвания за укрепване на претенциите. Най-доброто, което можем да кажем в момента, е, че няма да навредят и ще помогнат.
Не забравяйте, че хранителните добавки не се регулират от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) като медикаменти и не могат да имате претенции за лечебен ефект. Пробиотичните щамове в добавките може да не са специфични за състоянието, което търсите. Може да искате да се консултирате с лекуващия ви лекар или фармацевт, запознат с пробиотиците.
Изготвил статията за вас:
Любомир Мораров, магистър-фармацевт
Споделете, ако ви харесва!
Така нашият труд ще бъде полезен на повече хора и това ще му придаде смисъл 🙂
Тази статия не предлага лечение, не поставя диагнози и не отменя личната консултацията с лекар или фармацевт!
Може да се консултирате с нас на e-mail [email protected] или Messenger.
Статията е написана без комерсиални помисли или продуктово позициониране.
Нашите знания сме допълнили с информация от следните източници:
- Derrien, M. and J. E. T. van Hylckama Vlieg (2015). „Fate, activity, and impact of ingested bacteria within the human gut microbiota.“ Trends in Microbiology 23(6): 354-366.
- Hill, C., F. Guarner, et al. (2014). „Expert consensus document: The International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics consensus statement on the scope and appropriate use of the term probiotic.“ Nat Rev Gastroenterol Hepatol 11(8): 506-514.
- Lockyer, S. (2017). „Are probiotics useful for the average consumer?“ Nutrition Bulletin 42(1): 42-48.
- Smug, L., S. Salminen, et al. (2014). „Yoghurt and probiotic bacteria in dietary guidelines of the member states of the European Union.“ Beneficial microbes 5(1): 61-66.