Продължаваме темата за средствата, с които можем да засилим нашия имунитет.
Цинк
Цинкът е минерал, който обикновено се добавя към диетата, като средство за подсилване на имунната система и е важен за функцията й.
Той е необходим за развитието на имунните клетки и играе ключова роля в отговора на организма към възпаленията. Този елемент е включен в много аспекти от клетъчния метаболизъм. Участва още в каталитичната активност на около 100 ензима, синтеза на белтъци, зарастването на рани, синтеза на ДНК и клетъчното делене.
Цинкът също подпомага нормалния растеж и развитие по време на бременност, детство и юношество. Важен е за нормалното възприятие на вкус и мирис.
Всекидневният прием на цинк е необходим, за да се поддържа постоянна концентрация, защото тялото няма специализиран механизъм за съхранението му.
Дефицитът му засяга значително пълноценното функциониране на имунитета, което се изразява в повишен риск от инфекции и болести, включително пневмония. Недостигът му засяга около 2 милиарда души по света и особено често това са по-възрастните (към 30 процента от тях страдат от липса на цинк).
Много проучвания установяват, че добавките с цинк играят роля в защитата срещу инфекции на дихателните пътища (като обикновената настинка).
Интересното е, че приема на цинк може да повлияе вече болни пациенти. През 2019 е извършено проучване, при което на 64 хоспитализирани деца с остри инфекции на дихателните пътища са приложени 30 мг цинк на ден. Това довело до намаляване на времетраенето на инфекцията и престоя в болницата със средно 2 дни, сравнено с групата, която приемала плацебо.
Дефицитът на цинк се характеризира със загуба на апетит, проблеми с растежа и нарушена имунна функция. При по-тежки случаи липсата му може да причини загуба на коса, диария, импотентност, закъснения на менструацията. Други признаци могат да са отслабване, по-бавното зарастване на рани, аномалии във вкусовете и забавена мозъчна дейност (ментална летаргия). Много от тези симптоми са неспецифични и често са свързани с други здравословни състояния.
Затова е нужно медицински преглед да установи дали имате недостиг на цинк.
Приемът на цинк с хинолонови антибиотици и тетрациклини не е препоръчителен. В гастроинтестиналния тракт цинкът се свързва с тези антибиотици и се нарушава тяхната резорбция. Резултатът се изразява в липса на ефект (както от страна на цинка, така и от антибиотика). За да се намали шанса за такова взаимодействие, антибиотика трябва да се приема поне 2 часа преди или 4-6 часа след консумиране на хранителна добавка, съдържаща цинк.
Странични ефекти на цинк
Токсичността на цинка може да предизвика остри реакции като гадене, повръщане, загуба на апетит, коремни спазми, диария и главоболие. Регистриран е случай на тежко гадене и повръщане 30 минути след прием на 4 г цинк под формата на глюконат – 570 мг елементен цинк. Дози от порядъка на 150-350 мг цинк на ден са свързани с хронични проблеми като ниски нива на минерала мед. Ниските нива на мед от своя страна повишват риск от инфекции, изменена функция на желязото, намален имуннитет.
Приема на цинк в дългосрочен план обикновено е безопасен за здравите възрастни, стига дневната доза да е под 40 мг елементен цинк.
Горните поносими граници при деца:
- 0-6 месеца – 4 мг,
- 7-12 месеца – 5 мг,
- 1-3 годишни – 7 мг,
- 4-8 годишни – 12 мг,
- 9-13 годишни – 23 мг,
- 14-18 годишни – 34 мг,
- възрастни над 19 години, бременни и кърмачки – 40 мг.
Информацията за ролята на цинка при COVID-19 е свързана с ниските му нива при някои починали пациенти с вируса. Все още няма убедителни доказателства, че приемът на цинк би имал допълнителни ползи при COVID-19.
Селен
Селенът е минерал, който е от голямо значение за здрава имунна система. Той е важен още за репродуктивната система, дейността на щитовидната жлеза и синтеза на ДНК. Селенът притежава антиоксидантна активност и защитава организма от инфекции.
Най-богати на селен са бразилските орехи, но се съдържа също и в бирената мая, мидите, омарите, риба тон.
Дефицитът на селен води до биохимични промени, които могат да предразположат допълнително хората, чиито организъм е под някакъв вид стрес, да развият определени заболявания. Например липсата на селен в комбинация с вирусна инфекция води до болест на Кешан – кардиомиопатия, която се изразява с отслабване на сърдечния мускул, аритмии, уголемено сърце.
Недостигът на селен също е свързан с мъжкия фертилитет и е вероятно да участва в болестта на Кашин-Бек. Това е вид остеоартрит, който засяга някои региони в Китай, Тибет и Сибир, където хранителните източници на селен са дефицитни. Липсата на този минерал може да усложни дефицита на йод, увеличавайки риска от кретенизъм при малките деца.
Важно е да се отбележи, че под недостиг имаме предвид лабораторно доказани ниски нива на селен!
Като хранителна добавка се среща най-често под две форми – селенометионин или натриев селенит. Човешкото тяло абсорбира над 90% от селенометионина, но само около 50 % от селенита.
Нежелани ефекти от селен
Ранни признаци за прекомерна употреба на селен са вкус на чесън в дъха и метален вкус в устата. Най-честите клинични прояви на хронична злоупотреба с този елемент са загуба или крехкост на косата и ноктите. Другите симптоми включват лезии по кожата, гадене, диария, обриви, умора, раздразнителност и аномалии на нервната система.
През 2008 година 201 човека изпитали остри нежелани реакции от приема на течна хранителна добавка, която съдържала 200 пъти повече селен от количеството, указаното на етикета. Тежкото отравяне със селен може да доведе до сериозни гастроинтестинални и неврологични проблеми, както и до бъбречна и сърдечна недостатъчност.
Препоръчителната дневна доза е 55 микрограма за мъже и жени, 60 мкг за бременни, 70 мкг за кърмещи жени. Максималната горна граница, която е добре поносима, е 400 мкг.
При заболявания на щитовидната жлеза може да се назначи прием на селен в доза 80-200 мкг дневно.
Максималните дози при деца са съответно:
- 0-6 месеца – 45 мкг,
- 7-12 месеца – 60 мкг,
- 1-3 години – 90 мкг,
- 4-8 годишни – 150 мкг,
- 9-13 годишни – 280 мкг.
Към момента няма научно издържани данни за допълнителни ползи от приема на селен при COVID-19.
Източници: