fbpx

Развиваме ли алергия към 21-ви век?

29

С повишаването на честотата на алергиите възниква въпросът как можем да нагодим нашия все по-градски начин на живот към грижата за здравето ни?

Нашият начин на живот става все по-градски. През 1950 г. 751 милиона души в целия свят живеят в градски условия, а днес техният брой е 4.2 милиарда. Към 2050 г. 68% от нас ще живеят в големи и малки градове. Тази експлозия на хора, живеещи в гъсто населени, индустриални райони, съвпадна с огромно повишение на алергиите, особено на тези, причинени от частици разпространяващи се чрез въздуха.

Понастоящем Световната здравна организация (СЗО) съобщава за 235 милиона астматици в целия свят. Нека се запитаме:

Ние ли създадохме околна среда, с която не можем да се справим?
Станахме ли алергични към 21-ия век?
И ако да, какво да направим?

Нашият градски начин на живот допринася за увеличаване на честотата на алергиите

Според Световната организация за борба с алергиите (WAO) разпространението на алергиите се повишава през последните 50 години и не показва признаци на забавяне. Честотата на сенсибилизация към един или повече често срещани алергени сред учениците приближава към 50%.

А към 2025 г. се очаква над половината от населението в ЕС да има някаква форма на алергия!

Условията на съвременния, градски, индустриализиран живот засилват тези тенденции. Замърсителите във въздуха може да предизвикат алергични реакции – и колкото повече частички, толкова по-голяма е тежестта върху хората, страдащи от алергия. Съществуват около 200 различни видове въздушни алергени плюс други дразнители, като напр. петрол и озон, като всички от тях могат да предизвикат или да увеличат въздействието на алергичните реакции.

Например, в едно проучване се установява, че при децата, живеещи на разстояние до 50 метра от натоварени пътища, вероятността да развият атопични заболявания като алергия и астма е по-голяма отколкото при живеещите по-отдалечено. Приземният озон, образуван при смесване на дизеловите емисии с вещества, известни като летливи органични съединения (ЛОС), може да образува смог, който влошава симптомите на астматиците.

реклама

Но ако ние всъщност ставаме алергични към света, който сме изградили – какво можем да направим?

Как да дишаме леко? Какво можем да направим, за да намалим дихателните алергии?

Макар че се правят опити за справяне със замърсяването на градската среда, очаква се броят на хората, страдащи от дихателни алергии, да нарасне в обозримото бъдеще. Добрата новина е, че има неща, които ние можем да направим, за да намалим и симптомите, и разпространението.

  • Подпомагане на страдащите от алергии: Хората с алергии могат да подобрят качеството си на живот както с лекарства, така и с промени в начина си на живот. Съвременните антихистамини могат да помогнат за облекчаване на симптомите на алергиите, без да предизвикват сънливост, докато новите приложения за смартфони могат да помогнат за проследяване на качеството на въздуха и на нивата на замърсяване. Може да се използват също и пречистватели на въздуха за намаляване на експозицията на замърсители вътре в сградите.
  • Най-съвременните постижения на медицината: Най-радикалният подход към овладяване на дихателните алергии е да се адресира проблема на микроскопско ниво. Двете области, в които учените се надяват да разработят лечения, са посредством генно редактиране и използване на полезните бактерии в червата. Техниките за генно редактиране, като напр. CRISPR/Cas9, може да позволят на учените да влязат в гена и да прекъснат механизмите, които контролират алергичния отговор. Макар че това е постигнато за някои алергии при мишки, още е далече от прилагането при хора и е по-вероятно да се използва при астма. Едновременно с това, учените в Канада проучват как определени чревни бактерии могат да повлияят нашите имунни отговори и по този начин да въздействат на нашата предразположеност към астма и алергии. Те считат, че правилната диагностика и терапевтичните средства,  основани на микробите, биха могли да предотвратят развитието на астма и алергии.

Понякога се появява усещане, че алергиите са цената, която ние трябва да платим за съвременния ни градски начин на живот. Но това не трябва да е така. Промяната на начина на диагностициране, овладяване и лечение на алергиите означава, че ние не трябва да се примиряваме, че ще бъдем алергични към 21-ия век!

www.bglek.com


Статия с продуктово позициониране.

Тази статия не предлага лечение, не поставя диагнози и не отменя личната консултацията с лекар или фармацевт!
Може да се консултирате с нас на e-mail apteka@bglek.com или Messenger.

Източници:

  1. Asthma fact sheet, World Health Organization, http://www.who.int/en/news-room/fact-sheets/detail/asthma
  2. Pawankar, R. et al. Whote Book on Allergy: Update 2013, World Allergy Organization, http://www.worldallergy.org/UserFiles/file/WhiteBook2-2013-v8.pdf
  3. Pawankar, R. et al. Whote Book on Allergy: Update 2013, World Allergy Organization, http://www.worldallergy.org/UserFiles/file/WhiteBook2-2013-v8.pdf
  4. Muraro, A. et al. Tackling the allergy crisis in Europe, The European Academy of Allergy and Clinical Immunology (EAACI), http://www.eaaci.org/documents/EAACI_Advocacy_Manifesto.pdf
  5. Morgan, B. et al. Asthma and allergic disorders in Uganda: A population-based study across urban and rural settings, https://www.jaci-inpractice.org/article/S2213-2198(17)30953-4/abstract
  6. Shima, M. et al. Effects of air pollution on the prevalence and incidence of asthma in children, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12696649
  7. Al-Kouba, J. et al. Allergen-encoding bone marrow transfer inactivities allergic T cell responses, alleviating airway inflammagtion, https://insight.jci.org/articles/view/85742
Подобни статии
Коментари
Loading...

Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури коректна функционалност и за да събира анонимни статистики за посещенията с цел подобряване на съдържанието. Продължавайки, вие се съгласявате с нашата Декларация за поверителност Приемам Прочети повече

Декларация за поверителност