Страничните ефекти на Инсулиновата терапия

В тази статия ще ви разкажем малко повече за инсулина – странични ефекти, рискове и някои митове за инсулиновата терапия. Накрая ще откриете и няколко съвета за безопасното прилагане на инсулина.

Какво е инсулин?

Инсулинът е хормон, който подпомага регулацията на захар в кръвта.

Когато храната попадне в стомашно-чревния тракт на човека тя се разгражда на прости захари (и други вещества) като глюкоза. От там глюкозата се резорбира (тъй като е един от основните източници на енергия за тялото) и попада в кръвния ток. Това води до повишени нива на глюкоза в кръвта (т. нар. постпрандиална хипергликемия).

В резултат на това панкреасът отделя инсулин, който води до преминаване на глюкозата от кръвта в клетките на тялото. Част от глюкозата се съхранява като депо в черния дроб.

Антагонист на инсулина е хормонът глюкагон. Той има противоположния ефект – разгражда депата от глюкоза в черни дроб и води до отделянето й в кръвния ток. Неговата секреция от панкреаса се стимулира от твърде ниски нива на глюкоза в кръвта (т. нар. хипогликемия).

Организмът използва двата хормона инсулин и глюкагон за да осигури нормални нива на кръвна захар – нито твърде високи, нито твърде ниски. Това осигурява нормално функциониране на всички клетки в нашето тяло.

В началото се е ползвал инсулин извлечен от животни. В днешни времена биотехнологичната наука позволява производството на човешки инсулин в лабораторни условия. Технологиите толкова са напреднали, че позволяват модифициране структурата инсулина така, че да променят неговите характеристики.

Кой се нуждае от инсулин?

Инсулин се назначава на хора с болестта диабет. Това е състояние при което нивата на кръвна захар са твърде високи. По правилно е да казваме захарен диабет, тъй като има и друг вид – безвкусен диабет, който е съвсем различен проблем.

Различават се основни вида захарен диабет:

• Диабет тип 1 – обикновено започва по време на детството и хората с него не мога да произведат достатъчно инсулин. Смята се, че причина за диабет тип 1 е автоимунна реакция на организма срещу клетките в панкреаса, които са отговорни за производството на инсулин (бета клетки на лангерхансовите острови).
• Диабет тип 2 – обикновено се появява на по-късен етап от живота, най-често засяга хора на възраст над 45 години. При този диабет или панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, или клетките в тялото са загубили чувствителност към ефекта на инсулина.
• Гестационен диабет – проявява се по време на бременност. При него тялото на бременната жена по-трудно отговаря на инсулина. Въпреки че обикновено след раждането състоянието отминава, има риск от развитие на диабет тип 2.

Диабет тип 1 и тип 2 се определят като доживотни състояния. Според статистиката в България болните от диабет са над 500 000. Това не включва хората с преддиабет и тези имащи диабет, но все още недиагонстицирани (тоест без силно изявени симптоми).

Пациентите с диабет тип 1 имат ежедневна нужда от допълнителен инсулин за да поддържат нормални нива на кръвна захар. Това става чрез инжектиране на инсулин. Терапията може да включва от 2 до 4 инжектирания дневно.

По-съвременен подход е използването на т.нар. инсулинови помпи. При тях устройството е заредено с бързодействащ инсулин. Помпата се програмира и входа на деня вкарва в организма инсулин. В часовете на хранене се добавят т.нар. болусни дози инсулин. Предимството на помпата е, че максимално се доближава до работата на панкреаса. Една идея по-съвършенните устройства имат сензор за имерване на кръваната захар и сами могат да регулират дозата инсулин.

Макар и все още в тестова фаза е форма на инсулин, която ще се приема през устата.

Основна задача на ендокринолога е да определи тази форма на инсулин, която най-добре отговаря на нуждите на пациента. А ето и вариантите на инсулин между, които трябва да се избере:

• бързодейсващ инсулин – започва да действа в рамките на 15 минути и действието му продължава между 3 и 5 часа
• късо-действащ инсулин – започват да действат 30 до 60 минути след прилагане и ефектът им продължава от 5 до 8 часа
• интермитентен инсулин – действието започва между 1 и 3 часа след апликация и продължава от 12 до 16 часа
• дългодействащ инсулин – ефектът започва около 1 час след поставяне и продължава 20-26 часа
• смесени инсулини – представляват комбинация от бързодействащ или краткодействащ инсулин и дългодействащ инсулин във фиксирано съотношение.

Повечето пациенти с диабет тип 2 контролират нивата си на кръвна захар без инсулин. При тях алтернативни възможности за повлияване са промени в начина на живот и режима на хранене. Често се налага медикаментозно лечение, като повечето лекарства са под формата на таблетки за прием през устата. При някои пациенти ендокринолога може да прецени, че е необходимо включването на инсулин в терапия.

При гестационния диабет обикновено се налага поставянето на инсулин, но може да се опита и с метформин (metformin).

Странични ефекти и рискове при терапия с инсулин

На пазара има няколко фирми производители на инсулинови медикаменти – Novo Nordisk, Eli Lilly и Sanofi. Страничните ефекти зависят от вида инсулин, който се използва.

Все пак някои от общите ефекти са:

• повишаване на телесното тегло – наблюдава се в началото на терапията и се дължи на адаптация на орагнизма към новата терапия
• твърде ниски нива на кръвна захар (хипогликемия)
• обрив, подутина или възпаление около местата на поставяне на инсулина
• главоболие
• инфекции на горни дихателни пътища (като настинка или възпалено гърло)
• депресия или безпокойство
• кашлица.

При твърде ниски нива на кръвна захар се появяват следните симптоми:

• виене не свят,
• проблеми с говора,
• умора,
• объркване,
• бледа кожа,
• потене,
• потрепващи мускули
• прималяване
• загуба на съзнание

Повече за състоянието на хипогликемия може да прочетете тук.

Разбира се има и по-тежки странични ефекти, но те се наблюдават по-рядко. Тях може да намерите в листовката към Вашия инсулин.

Проучване сравняващо терапията с метформин и тази с инсулин при хора с диабет тип 2 показва, че терапията с инсулин завишава риска от следните усложнения:

• сърдечен инфаркт
• инсулт
• очни увреждания
• бъбречни увреждания.

Важно уточнение е, че това сравнение е цели да определи до колко е резонно РАННОТО включване на инсулин към терапията на пациенти с диабет тип 2.

Митове за инсулиновата терапия

В обществото може да чуете няколко твърдения за инсулина, които НЕ са верни като:

• инсулинът води до привикване,
• поставянето на инсулин е болезнено,
• инсулиновата терапия не работи,
• инсулинът води до трайно повишаване на телесното тегло,
• инсулинът значително повишава рисковете от усложнения и смърт,
• нуждата от инсулин е резултат от неумението на пациента да регулира своя диабет адекватно.

Съвети за пациенти с инсулинова терапия

Инсулинът е лекарство по лекарско предписание. За това е важно назначаването му да става от ендокринолог, като се вземат следните неща предвид:

• Кой вид инсулин е удачен за Вас,
• Възможните странични ефекти,
• Обучение за правилно приложение на избрания инсулин.

Пациентите с диабет тип 2 или гестационен диабет трябва да обсъдят със своя лекар възможностите за контрол на кръвната захар (освен инсулиновата терапия). Възможно е приложението на друг медикамент или промени в начина на живот (и режима на хранене) да доведат до нормализиране нивата на гръвна захар.

Изключително важно е пациентите на инсулин редовно да измерват нивата на кръвната си захар. Поставянето на твърде малка или твърде голяма доза инсулин може да доведе до странични ефекти и усложнения. Важно е да се следва предначертания от ендокринолога режим и да не се пропускат дози.

Ако се наблюдават странични ефекти от инсулиновата терапия задължително ги обсъдете с ендокринолога. Той ще ви даде напътствия как да ги избегнете и ще прецени има ли нужда от промяна на терапията (друг инсулин например).

Заключение

Пациентите с диабет тип 1 имат ежедневна нужда от инсулин за контрол на кръвната си захар. Голяма част от пациентите с диабет тип 2 и гестационен диабет могат да ползват неинсулинова терапия и/или промени в начина на хранене и живот за да контролират диабета.

Когато се приема инсулин е важно да се следва лечебния план, който е съгласуван между Вас и ендокринолога. При настъпване на странични ефекти или усложнения трябва да ги обсъдите с лекуващия лекар. Той може да ви посъветва как да ги избегнете и ще прецени кога е момента за промяна на терапията.