Има много истината зад фразата „хранене от стрес“. Стресът, хормоните, които той освобождава, ефектите от високомаслените и захарни храни карат хората да преяждат. Изследователите са свързали увеличаването на теглото със стреса и според проучване на Американската асоциация по психология около една четвърт от американците оценяват нивото на стрес като 8 или повече по 10-точкова скала.
В краткосрочен план стресът може да намали апетита. Нервната система изпраща съобщения до надбъбречните жлези, за да синтезират хормона епинефрин (известен също като адреналин). Адреналинът помага да се задейства реакцията на тялото – възбудено физиологично състояние, което временно подтиска апетита.
Но ако стресът продължава, това е друга история. Надбъбречните жлези освобождават друг хормон, наречен кортизол, а кортизолът повишава апетита и може също така да повиши мотивацията като цяло, включително мотивацията за ядене. След като е приключил стресиращият епизод, нивата на кортизол трябва да паднат, но ако стресът не изчезне – или ако реакцията на стрес е хронична- кортизолът може да остане повишен.
Стрес, ядене, хормони и глад
Стресът също оказва влияние върху хранителните предпочитания. Многобройни проучвания – много от тях при животни – показват, че физическото или емоционалното безпокойство увеличава приема на храни с високо съдържание на мазнини, захар или и двете. Високи нива на кортизол, в комбинация с високи нива на инсулин, може да са отговорни. Други изследвания показват, че грелин – „хормона на глада“, може да има роля.
Веднъж погълнати, храните, съдържащи мазнини и захар, изглежда имат ефект на обратна връзка, която забавя реакциите и емоциите, свързани със стреса. Тези храни наистина са „комфортни“ храни, тъй като те изглежда, че противодействат на стреса – и това може да повлияе на стрес индуцираният глад.
Разбира се, преяждането не е единственото свързано със стреса поведение, което може да покачи теглото. Стресираните хора също намаляват качеството на съня, спортуват по-малко и пият повече алкохол, всичко това може да допринесе за наднормено тегло.
Защо хората ядат от стрес?
Някои изследвания показват, че половото различие в поведението при справяне със стреса има значение, тъй като жените са по-склонни да се насочат към храна, а мъжете до алкохол или пушене. А финландско проучване, включващо над 5000 мъже и жени, показва, че затлъстяването е свързано със стрес-свързаното хранене при жените, но не и при мъжете.
Изследователите от Харвард съобщават, че стресът от работата и други видове проблеми е свързан с увеличаване на теглото, но само при тези с наднормено тегло в началото на периода на проучването. Една от теориите е, че хората с наднормено тегло имат повишени нива на инсулин и свързаното с стреса увеличение на теглото е по-вероятно да се случи в присъствието на висок инсулин.
През 2007 г. британски изследователи са проектирали гениално проучване, което показва, че хората, които са отговорили на стреса с високи нива на кортизол в експериментална обстановка, са по-склонни да се хранят в отговор на ежедневните главоболия в нормалния си живот, отколкото респондерите с нисък кортизол.
Как да облекчите стреса без преяждане?
Когато стресът засяга апетита и талията на някого, човекът може да предотврати по-нататъшното увеличаване на теглото, като отстрани от хладилника и шкафовете храни с високо съдържание на мазнини и захар. Поддържането на тези „комфортни храни“ е просто приятно.
Ето някои други предложения за противодействие на стреса:
- Медитацията. Безброй проучвания показват, че медитацията намалява стреса, въпреки че голяма част от изследванията са фокусирани върху високото кръвно налягане и сърдечните заболявания. Медитацията може също така да помогне на хората да обърнат повече внимание на избора на храна.
- Упражнения. Докато нивата на кортизол варират в зависимост от интензивността и продължителността на упражненията, общото уукрепване на организма може да заличи някои от негативните ефекти на стреса. Някои дейности, като например йога и тай чи, имат елементи както от упражнения, така и на медитация.
- Социална помощ. Приятелите, семейството и други източници на социална подкрепа изглежда имат буферно влияние върху стреса, който хората изпитват. Например, изследванията показват, че хората, работещи в стресови ситуации, като болничните спешни отделения, имат по-добро психично здраве, ако имат подходяща социална подкрепа. Но дори и хората, които живеят и работят в ситуации, в които залозите не са толкова високи, се нуждаят от помощ от време на време от приятели и семейство.
Изготвил статията за вас:
Любомир Мораров, магистър-фармацевт
Споделете, ако ви харесва!
Така нашият труд ще бъде полезен на повече хора и това ще му придаде смисъл 🙂
Тази статия не предлага лечение, не поставя диагнози и не отменя личната консултацията с лекар или фармацевт!
Може да се консултирате с нас на e-mail [email protected] или Messenger.
Статията е написана без комерсиални помисли или продуктово позициониране.